Един час с Бога Лари Лий 

17 – Подчинение на най-динамичната Божия заповед

Както забелязахме преди, Господната молитва започва и завършва с хваление.

Хвалението е най-динамичната заповед на Словото. Защо казвам това? Защото истинското хваление и поклонение обновява Божиите хора – възстановява ги до онова духовно състояние, което Бог желае, дава им динамиката, свръхестествената енергия и сила, така необходима за постигане на победа, пълнота и хармония. Затова трябва да се научим как да освобождаваме сърцата си в хваление, благодарение и възвеличаване на Божиите съвършени и мощни дела, и да Му благодарим за всички Негови добрини.

Библията заявява, че неправедните отказват да прославят Бог (Римляни 1:21, Откровение 16:9), но Божиите хора винаги са били и ще бъдат хора на хвалението. Не е чудно, че Словото на Бог открива много начини, по които можем да изразим нашата любов, признателност и поклонение към Господа. Ако изследваме Писанията, ще открием, че трябва да хвалим Бог с нашите уста, чрез действията на нашите тела и чрез свирене на музика и пеене.

Три еврейски думи от Стария Завет демонстрират как вярващите трябва да използват устните си в хваление на Бог.

Халал означава „да бъда силно развълнуван, да хваля, да величая, да празнувам”. Този вид хваление се извършва със силен глас. Барак е „да благославям, да обявявам Бог като източник на сила за успех и изобилие; да бъда тих”. Това хваление може да бъде безмълвно, докато другата еврейска дума за хваление – шабак, означава „да прославям с висок глас, да извикам”. Когато настроим сърцата си да се покланяме на Бог, Святият Дух ще ни научи как и кога да използваме устата си в жертва на хвала към Бог.

Изследвайки думите за хваление в Стария Завет, откриваме, че нашите тела са също свързани с хвалението. Тодах означава „да издигам ръце в благодарение”. Ядах е „да се поклоня с вдигнати ръце – да простра ръце, доставяйки радост на Бог”.

Време е Божиите хора да разберат, че издигането на ръце в поклонение не е нова харизматична мания, а библейски принцип. Например псалмистът заповядва: „Издигайте ръцете си към светилището и благославяйте Господа” (Псалм 134:2). Псалм 107 приканва настойчиво четири пъти: „Да славословят (ядах) Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките чада!”

Така, когато се покланяш на Господа, подчинявай се на водителството на Неговия Свят Дух. Не се страхувай да ставаш, да коленичиш, да се покланяш, да издигаш ръце към Господа. Всяка една от тези форми на хваление е напълно библейска, когато се извършва прилично, благопристойно и в ред.

В хвалението трябва да използваме не само нашата уста и нашето тяло, но и музиката. Замар означава „да дърпам струните на инструмент, да хваля с песен”, а техилах е думата за пеене в Духа или пеене на халал, или псалми. Можем да се покланяме на Бог чрез пеене, свирене на песни на хваление.

Не трябва да се страхуваме да се предаваме на водителството на Святия Дух и да Му позволяваме да ни учи как да употребяваме устата си, действията на тялото си и музиката, за да се покланяме на Господа.

След като сме принесли молбите си към Бог, нашия Отец, трябва да се върнем към хвалението. Думите „царството е Твое, и силата, и славата до вековете” за повечето хора са празни. Много вярващи не осъзнават, че Бог с любов ни кани да станем участници в Неговото царство, Неговата сила и Неговата слава. 

ЦАРСТВОТО

„Царството е на Господа”, заявява псалмистът. И Исус каза: „Царството е Твое” (Псалм 22:28; Мат. 6:13). Но Той каза още: „Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството” (Лука 12:32).

Апостол Павел учи също, че ние сме участници в Божието царство: „Като благодарите на Отца… Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син” (Колосяни 1:12-13). Апостолът писа до Тимотей: „Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси, и въведе в Небесното Си Царство; Комуто да бъде слава до вечни векове. Амин” (ІІ Тимотей 4:18).

Затова, когато се молиш със „защото Царството е Твое”, хвали Бога, твоя Отец, Който те е освободил от силата на тъмнината и те е преселил в Неговото царство на любов и светлина. Направи декларация на вяра: „Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме запази до Своето Небесно царство.” Отдай на Бога слава, защото Той те е поканил да бъдеш участник в Неговото царство. 

СИЛАТА

Цар Давид писа: „В Твоята ръка е могъществото и силата” (І Летописи 29:12) и възкликна: „Издигни се, Господи, в силата Си; ние ще възпяваме и прославяме Твоето могъщество” (Псалм 21:13). Бог направи земята чрез силата Си (Еремия 10:12) и ще управлява чрез силата Си завинаги (Псалм 66:7).

Все пак Бог, нашият Отец, ни направи участници в Неговата сила. Той дава сила и мощ на людете Си (Псалм 68:35) и още сила да придобием богатство (Второзаконие 8:17-18). Той дава сила на слабия (Исая 40:29) и ни пази чрез силата Си (І Петрово 1:5). Бог, нашият Отец, Който възкреси Исус, ще възкреси и нас чрез Своята мощна сила (І Коринтяни 6:14).

Исус заяви: „Давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви повреди” (Лука 10:19). Непосредствено преди Своето възнесение Господ инструктира учениците Си: „Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми, а вие стойте в града, докато се облечете със сила отгоре” (Лука 24:49). В Деяния 1:8 отново четем думите на Исус, обещаващ силата на Святия Дух: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух; и ще Ми бъдете свидетели в Ерусалим, в Юдея и Самария, и до краищата на земята.”

Апостол Павел ни наставлява да заякваме в Господа и в силата на Неговото могъщество (Ефесяни 6:10). А в І Коринтяни 4:20 обяснява: „Божието царство не се състои в думи, а в сила.”

Отдай слава на Бога, твоя Баща, защото Той те е поканил да бъдеш участник в Неговата сила и я е дал на твое разположение. 

СЛАВАТА

„Кой е този цар на славата?” – пита псалмистът. „Господ, могъщият и силният, Господ, силният в бой” (Псалм 24:8). „Слава и великолепие са пред Него” (І Летописи 16:27). Сам Бог заявява: „Аз Съм Господ; това е Моето име и не ще дам славата Си на друг, нито хвалата Си на изваяните идоли” (Исая 42:8).

Каква е Божията слава? Тя е изявеното съвършенство на Неговия характер и най-вече на Неговата правда.

Знаем, че нито един човек не заслужава Божията слава (Римляни 3:23) и все пак Той кани вярващите да участват в Неговата слава. Исус направи това възможно, както виждаме в Евреи 2:9-10. Страдайки за греховете на човечеството, Той доведе много синове на слава.

Апостол Павел уверява вярващите, че ако страдаме с Христос, ще бъдем също прославени с Него (Римляни 8:17). Страданието не беше от голямо значение за апостола, защото той знаеше, че настоящите страдания не могат да се сравнят със славата, която ще се открие за нас (Римляни 8:18).

Когато се взираме в славата на Господа – характера и пътищата на Бога, показани чрез Христос – ние бавно се променяме в Неговия образ чрез Духа на Бог (ІІ Кор. 3:18) и характерът и пътищата на Бог Отец и Син се формират у нас. Доведени в подобие на Христа, ние ще влезем във вечно благословение, защото Бог, нашият Отец, ни е призовал към вечната Си слава (1 Петрово 5:10).

Чудно ли е, че апостол Павел задължава вярващите да живеят живот, достоен за Бог, „Който ни призовава към Неговото царство и слава” (І Солунци 2:11-12)? Отдай хвала на Бога, защото Той те е поканил да участваш в Неговата слава.

Давид подтиква вярващите да свидетелстват на другите за Божието царство, сила и слава: „Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, и Твоите светии ще Те благославят; ще говорят за славата на царството Ти и ще разказват Твоето могъщество, за да изявят на човешките чада мощните Му дела и славното величие на Неговото царство. Твоето царство е вечно и владичеството Ти трае през всички родове” (Псалм 145:10-13).

Ние Те хвалим, Отче, защото е Твое царството и силата, и славата во веки. Но Ти си поканил и нас да станем участници. Нека никога да не влизаме или напускаме присъствието Ти, без смирено да коленичим пред Теб и да Ти принесем жертва на хвала.

Нека да извикаме с Давид: „Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израел. Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко, като глава над всичко. Богатствата и славата са от Теб и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички. Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим и хвалим Твоето славно име” (І Летописи 29:10-13). 

МОЛИТВЕНА СХЕМА

  1. Царството.
    1. Слави Господа, защото Той те е преселил от царството на тъмнината в царството на любовта и светлината.
    2. Слави Бога, защото Той те е поканил да участваш в Неговото царство.
    3. Направи декларация на вяра: „Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме запази за Неговото небесно царство.”
  2. Силата.
    1. Слави Бога, защото Той те е поканил да участваш в Неговата сила.
    2. Размишлявай за силата на Бог, твоя Отец. Измервай проблемите си според Неговата мощ, чудесните Му дела и голямата Му любов към теб.
    3. Направи декларация на вяра: „Аз съм силен в Господа и в силата на Неговата мощ. Аз съм облечен със сила свише. По-велик е Този, Който е в мен от този, който е в света. Моят Отец ми дава сила да придобия богатство. Той дава сила на слабия. Силата ми ще бъде във възход. Той ме държи чрез Неговата сила. Дал ми е власт да настъпвам на змии и скорпии, и власт над цялата сила на врага. Нищо не ще ми навреди.”
  3. Славата.
    1. Гледай славата на Господа – характера и пътищата на Бог, изявени чрез Христос. Искай Святият Дух да те преобрази в същия образ, формирайки Христос в теб. Искай да бъдеш трансформиран чрез обновяването на твоя ум.
    2. Моли се Господ да ти помогне да се обхождаш достойно за Него и да Му служиш така, както Той заслужава да Му се служи.
    3. Слави Го и Му отдавай хвала.

 

НАПРЕД

Цялата книга на една страница