Един час с Бога Лари Лий 

14 – Изправни отношения с всички

„Ти никога повече няма да играеш баскетбол при мен” – закани ми се ядосано треньорът, изгонвайки ме от игрището. Яростта по лицето му и твърдостта на гласа му ми помогнаха да разбера, че това беше нещо повече от закана; това беше факт.

Защо треньорът не пожела да чуе моята версия? Не беше ли видял, че другото момче посегна първо? И защо просто не ме отстрани за един или два гейма, вместо да ме изважда от играта въобще? Тези въпроси занимаваха моя ум през останалата част на годината, но аз се утешавах с мисълта, че бих могъл да играя при друг треньор през следващата учебна година.

Това обаче не стана. Треньорът през цялото време беше настроен срещу мен и аз останах настрана и през първата, и през втората година. Накрая дойде нов треньор и отново ми беше разрешено да играя, но аз бях ощетен. От тогава в моето сърце дълбоко се загнездиха заплетените корени на горчивината.

Години след това, когато бях студент в Библейския колеж, Господ ме изобличи за горчивината и аз писах на този треньор, молейки го да ми прости за чувството на неприязън, което хранех към него.

Защо беше толкова важно да моля за неговата прошка? Като християни, ти и аз сме В ПРОЦЕС НА ИЗРАСТВАНЕ в Бог. Една част от процеса на духовното израстване е ДА СЕ НСУЧИМ ДА СИ ПРОЩАВАМЕ ЕДИН НА ДРУГ, защото нашите взаимоотношения с другите объркват отношението ни с Бог. БОГ НЯМА Д ПОКАЖЕ МИЛОСТ КЪМ ТЕЗИ, КОИТО ОТКАЗВАТ ДА ПРОСТЯТ (Марк 11:25-26).

Ако съпрузите се научат да казват: „Съжалявам. Моля те да ми простиш”, техният брак ще се развива. В противен случай бракът им ще се разруши. Това е вярно при всички взаимоотношения. ПРОСТИТЕЛНОСТТА Е ВАЖЕН ЕЛЕМЕНТ НА РАСТЕЖА.

Мога ли да ти задам един въпрос? Издига ли се в теб тъмен облак, когато мислиш за определени хора? Ако е така, трябва да разбереш, че Бог употребява тези, които са съгрешили спрямо нас, за да ни научи как да прощаваме. Възможно е никога да не простим на другите, докато не осъзнаем, че самите ние сме били простени. И ние прощаваме на другите поради това, че Исус прости на нас.

Виждаш ли защо прощаването е важен ключ към духовната свобода, победа и радост?

Когато се молиш: „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници”, е необходимо да направиш някои неща, ако искаш винаги да си в изправни отношения с другите. 

Моли се Бог да ти прости

Често пъти, когато благодариш на Бог за кръвта, Святият Дух поставя пръста Си върху някой грях, който ти трябва да изповядаш и забравиш. Затова, когато се молиш: „Прости ни дълговете…”, моли се Бог да погледне в твоето сърце. Ако изникне някакъв неизповядан грях, изповядай го пред Бог и искай Неговото обещание в  І Йоан 1:9 „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни очисти от всяка неправда.”

В този стих думата „изповядвам” означава „да изкажа нещо”. С други думи ние трябва да се съгласим с това, което Бог казва за нашия грях, и да сме готови да обърнем гръб на беззаконието.

Но дълговете, за които Исус говори, наставлявайки ни да се молим с „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници”, обхващат не само нашите грехове. Този термин се отнася още и до ЛИЧНИТЕ НИ МОРАЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С НАШИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДРУГИТЕ. Това води до второто, което трябва да направим, ако очакваме да сме винаги в изправни отношения с другите. 

Прощавай толкова пъти, колкото би искал да бъде прощавано на теб

Отдели време, за да изучаваш този въпрос, който Петър постави на Исус: „Господи, до колко пъти да прощавам на моя брат, като ми съгреши? До седем пъти ли?” Как би отговорил ти?

Чуй отговора на Исус: „Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем” (Матей 18:21-22). Какво каза Исус? Той учеше: прощавай толкова пъти, колкото си бил огорчаван. Защо Исус направи такова изявление? Защото Той е готов и желае да прощава толкова пъти на нас.

След това Господ каза на апостол Петър една притча, която открива изключително важни истини за прощението. Тази известна история се намира в Матей 18:23-35 и учи на чудесни неща по отношение на прощението.

Първо, Исус употреби притчата, за да ни научи, че Бог е простил нашия голям дълг – дълг, толкова огромен, че за нас е абсолютно невъзможно да го изплатим. Слугата в тази притча дължал на господаря си 10000 таланта, което е приблизително 60 милиона лева. Но господарят прости на слугата и зачеркна неговия огромен дълг.

Това обаче не е краят на историята. Един съслужител дължал на опростения слуга 100 динари, което е около 90 лева, заради които последният го хвърлил в тъмница.

Каква истина откриваме тук? Че нашият дълг към Бог е по-голям от всеки дълг, който някой човек би могъл да ни дължи и че когато откажем да простим на този човек, ние го поставяме в робство.

Когато господарят научил какво се случило, той задал на простения слуга въпрос, който е един от главните в Новия Завет, защото това е Божият въпрос към всеки един от нас: „Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за теб?” (ст. 33). Тук ни се казва, че трябва да прощаваме до толкова, до колкото Бог прощава на нас.

Щом веднъж разберем как ни е простил Бог, можем свободно да прощаваме на другите. Ако ти е трудно да прощаваш, моли се Бог да ти даде откровение за Голгота и за цената, която Неговият Син плати за твоето прощение.

Исус завърши притчата, описвайки гнева на господаря към непростителния слуга. Той предал слугата на мъчителите. Какъв е изводът? Ако не прощаваме, Бог ще ни предаде на мъчителите, докато изберем да прощаваме.

Или казано направо, ако не простиш, ти ще живееш с мъчителни спомени и демонично натоварване, докато опростиш дълга на ближния. Ако не простиш, дори Орал Робърт, Били Греъм, Кенет Хегин и Джеймс Робинсън да се съгласят в молитва с теб и да излеят десет галона масло върху теб, ти ще си останеш в същото състояние на депресия. Защо? Защото, докато не избереш да простиш, няма да дойде освобождение. 

Поддържай правилно отношение към другите

Как е възможно винаги да имаш добро отношение към всеки един, когато хората кръжат наоколо като лешояди, очакващи твоето падане?

Значението на еврейската дума, преведена като враг в Стария Завет, е наблюдател – някой, който гледа критично. Винаги ще има хора, очакващи да изтъкнат твоите неуспехи и надяващи се да пропаднеш. Как тогава ще поддържаш добри отношения?

Ключът за правилното отношение е подготовката. Когато горещия дъх на противника замъгли очилата ти, не отменяй решението си да реагираш правилно спрямо тези, които те нараняват. Всяка сутрин, преди да прекрачиш прага, прави доброволно решение да откликваш с любов и прошка към тези, които те огорчават. Реши, че няма да позволяваш на непростителността да лиши твоя дух от победата, радостта и мира.

Това просто решение може да ти спести много скърби. От къде знам? Знам, защото аз бях позволил на непростителността да се развива в мен и това не беше никак забавно.

След като моят съквартирант Джери Хауел и аз бяхме изпълнени със Святия Дух в Баптисткия колеж в Далас, нещата не вървяха много гладко. Живеехме в едно общежитие с 430 баптистки проповедници и повечето от тях не харесваха това, което имахме. Ние не обикаляхме наоколо, опитвайки се да издигнем нашата опитност като задължителна доктрина в теологическия свят, но за всички беше очевидно, че с нас се беше случило нещо вълнуващо и вдъхновяващо, и това дразнеше някои хора.

Един ден духовният лидер в колежа ми се противопостави. Той беше 35-годишен, а аз 21-годишен. Той беше висок 180 см, а аз – 168 см. Той тежеше около 120 кг, а аз наклонявах стрелката на 68 кг. Благодаря на Бог, че противопоставянето беше словесно, а не физическо.

Този човек се намръщи и изръмжа: „Лари, ако полагаш ръце и се молиш за някой друг, аз ще се моля Бог да ти отсече ръцете до лактите.”

Господ ми даде благодат и аз можах да поставя ръката си на рамото му и да кажа: „Разбирам защо се чувствате така, но не можем ли да бъдем братя?” Все пак, когато си тръгвах, умът ми беше залят от мисли какво бих могъл да му отговоря и какво трябва да му отговоря. Моята тиха, малка река от мир се превърна в кипящ поток. Бях разгневен. (Всъщност аз си казвах, че бях наранен. Това е хубава дума за гнева.)

Тогава направих нещо, което ти никога не трябва да правиш, ако искаш да превъзмогнеш обидата. (Ще заимствам пет думи от Мерилин Хики, за да опиша този процес.) Най-напред аз проклинах. Казах си: „Как може той да ми говори така? Кой си мисли, че е той? Накажи го, Боже!”

Още не знаех, че понякога Бог позволява чрез обидите да пораснем и да станем зрели, затова и следващата ми стъпка не беше по-добра. Аз отглеждах това чувство. Позволих на тази грозна малка обида да се развива дълбоко в мен и да стане мой постоянен спътник. Глезех я, хранех я и я обгръщах с внимание. И разбира се, тя растеше.

Тогава аз си я повтарях. Удоволствах се от цветното и на бавни обороти преиграване на обидата в моя ум. О, да, аз дори я редактирах, за да поставя себе си в по-изгодна позиция, засилвайки оскърблението, което бях преживял.

Но когато най-после се уморих от преиграване и бях готов да заживея нормално, тази израснала напълно обида вече ме следваше неотменно. Игнорирането й не помагаше. Опитите да я отстраня от ума си оставаха безуспешни. Как можех да се освободя от това отвратително нещо?

Накрая намерих разрешение. Аз я премахнах. Дадох я на Бог. Изповядах я и я забравих. Смирих себе си пред Бог и потърсих Неговото прощение, очистване и сила.

И тогава знаеш ли какво направи Бог? Той преобърна нещата. Това, което можеше да стане мой надгробен камък, стана трамплин към победа и зрялост.

Римляни 4:25 казва, че Исус беше предаден на смърт поради нашите престъпления – не само поради престъпленията на другите спрямо нас, но и поради всички наши престъпления спрямо Него. На Голгота стана нашето прощение. Затова „бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас” (Ефесяни 4:32).

Когато прощаваш, ти предаваш в Божиите ръце човека, който те е обидил. Изоставяш обидата, отхвърляш я и се отказваш от правото си да нараниш личността, която е наранила теб. Тогава ставаш кандидат за свръхестествена намеса. Божият мир, който надминава всяко разбиране, пази ума ти и на Своето време и по Свой начин Сам Бог те защитава.

Преди години служех под ръководството на член от персонала на една църква, който нямаше добро отношение към мен. Гледаше критично на това, което вършех в продължение на повече от една година, и правеше всичко възможно, за да ме накара да се чувствам зле.

Една сутрин на събранието на персонала той каза: „В нашия църковен персонал имаме измамници.” Тогава хвърли към мен остър поглед и процеди през зъби: „Лари, стани!”

Недоумявайки какво ще направи, аз се изправих бавно на краката си.

Като се обърна към членовете от персонала, той съобщи: „Предната вечер няколко от нас излязохме да ядем навън и Лари си тръгна, без да плати сметката си. Искам да знаете, че в нашия персонал няма да има хора, които излизат от ресторанта, без да си платят храната.”

Усетих биенето на сърцето си. Положих усилие да запазя спокойствие. Аз не бях излязъл без да платя. Един бизнесмен от църквата ми пошепна ухото: „Зная, че закъсняваш за записите по телевизията, затова тръгвай. Аз искам да платя твоята храна.” Благодарих му и излязох.

Бях напълно невинен. Но тази сутрин се бях молил, бях се покланял на Бог и бях в течението на реката на Духа, и Той не ме остави да отворя устата си. Просто стоях там тихо, докато човекът почувства, че е свършил и ми каза да седна. Когато събранието приключи, аз отидох в моя кабинет и се молих, прощавайки и предавайки този човек на Бог.

Не след дълго слухът за този неприятен инцидент достигна до бизнесмена, който ми беше платил сметката. Той отишъл в кабинета на моя колега и му дал да разбере какво точно се беше случило в ресторанта.

Пет минути по-късно, с лице бяло като платно, този човек беше при мен, искайки извинение. Аз го приех, защото няколко дни по-рано бях избрал да му простя и да го предам на Бог.

Когато направих тази стъпка, аз станах кандидат за свръхестествено действие и Бог дойде в моя защита точно, както беше обещал да направи: „Не бойте се от тези, които ви заплашват. Защото идва време, когато истината ще бъде открита; техните тайни ще станат публична информация” (Матей 10:26, пр. от англ. Living Bible).

Исая 26:3 заявява: „Ще опазиш в съвършен мир този, чийто ум е непоколебим, защото той уповава на Теб”. Думата непоколебим всъщност означава подкрепян, поддържан от. Не се безпокой за оскърблението. Довери се на Бог, облегни се, разчитай на Него и Той ще дойде, за да ти помогне, подкрепи и утеши.

Още в същия момент Божият Дух ще победи духа на гняв, мъст и непростителност, които господстват в твоя живот. Ти би могъл да продължиш да проклинаш, да отглеждаш и повтаряш обидата, но можеш и да я премахнеш в молитва още сега, и да позволиш на Бог да я преобърне. Запомни, трябва да избереш да простиш, защото прощението не е емоция, а акт на волята.

Ти трябва да направиш избор за този изпит, който Бог е позволил да дойде до теб. В какво ще превърне оскърблението твоята реакция – в надгробен камък или в трамплин?

Това ще решиш ти. Направи го трезво! 

МОЛИТВЕНА СХЕМА

  1. Моли се Бог да ти прости.
    1. Справи се с твоите грехове. Моли Святият Дух да ти открие областите от живота ти, които не са угодни на Бог.
    2. Изповядай греха. Съгласи се с Бог и кажи това, което Той говори за твоя грях. Моли Го да ти помогне да намразиш греха си със съвършена омраза и да те освободи от неговото господство. Слави Неговото име Йехова-М`кадеш, „Господ, Който освещава”.
    3. Не допускай осъждение. Помни: ти си син на Бог в Христа. Ти си скрит напълно в Него.
  2. Прощавай толкова пъти, колкото би искал да бъде прощавано на теб.
    1. Размишлявай за твоя голям дълг, който Бог ти е простил.
    2. Виж твоя грях, причинил Исусовите страдания на кръста. Изгради си умствена картина за пролятата за твоето прощение кръв.
    3. Прости на тези, които са ти съгрешили, като акт на твоята воля и ги предай на Бог. Моли се за тези, които са те наранили.
  3. Реши да простиш на всеки, който съгреши против теб през този ден.
    1. Настрой се умствено да отвръщаш на злото с добро чрез благодатта и силата на Святия Дух вътре в теб.
    2. Направи тази декларация на вяра: „Аз ще обичам враговете си. Ще благославям тези, които ме проклинат, и ще правя добро на тези, които ме мразят. Ще се моля за тези, които ме преследват.” (виж Матей 5:44).
    3. Моли се да започнеш да преживяваш в по-голяма мярка плода на Духа: любов, мир, радост, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).
НАПРЕД

Цялата книга на една страница