Един час с Бога Лари Лий 

12 – Да бъдеш в Божията воля

Един третокурсник в Библейски колеж рядко обядва в недостъпния Петролен клуб във Форд Уърд, Тексас, но аз бях в тези изискани среди по покана на богатия джентълмен, седящ от другата страна на масата.

След молитвата протегнах ръка към вилицата и тогава спрях изненадан. Той плачеше. Този изтъкнат, респектиращ 60-годишен милионер беше навел глава и по брадата му се стичаха горещи сълзи, мокрещи скъпата му копринена вратовръзка.

„Господине – казах аз тихо, – какво има? Мога ли да ви помогна?”

Изминаха няколко секунди, преди да може да се овладее. Поемайки дълбоко дъх, той ми довери: „Бях 19-годишен, когато Бог ме призова да проповядвам, но аз казах „не”. Исках да вървя по мой собствен път, да печеля много пари. Не Му позволих да ръководи живота ми.”

Неговият глас пресекна и по лицето му започнаха да се стичат повече сълзи. „Но аз нямам мир – проговори той през плач. – Загубих Божията цел за моя живот.”

Аз не можех да променя нищо, спомняйки си, че сцената, която се разигра този ден, беше повторение на друга, изиграна от друг богат аристократ по времето на Исус, познат като „богатия младеж”.

Спомняш си историята. Исус отиваше към Ерусалим, когато един добре облечен младеж дотича при Него и падна при нозете Му. „Учителю благи – попита той настойчиво, – какво да сторя, за да наследя вечен живот?”

Марко е записал важното решение, взето следващите няколко минути: „Исус, като го погледна, възлюби го и му рече: „Едно не ти достига; иди, продай все, що имаш и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на Небето; и дойди и Ме следвай.” Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот” (Марк 10:17-22).

Богатият младеж беше добър, религиозен човек, но нещо не беше наред. Исус знаеше какво бе то и го посочи – любовта към парите. Когато каза на младежа да продаде всичко и да Го последва, Исус не се опитваше да го разори. Той искаше да го предпази, да не уповава на богатството си. Исус предложи на младия човек най-добрия съвет за капиталовложение, но той го отхвърли и си отиде.

Божиите принципи са диаметрално противоположни на тези в света. Бог казва: „Давайте и ще ви се дава.” Светът казва: „Придобий всичко, което можеш и задръж всичко, което придобиеш.” Но човешките пътища не са Божиите пътища.

Забелязвал ли си някога чудесния баланс в Господната молитва? Първото нещо е Неговото име; второто – Неговото царство и Неговата воля. Тогава Исус ни казва да се молим: „Дай ни днес ежедневния хляб.” Ако ние търсим първо Божието царство и Неговата правда, всичко останало ще ни се прибави. Трябва да разберем, че Исус не се опитваше да превърне богатия младеж в стар, беден просяк. Той искаше да разчупи силата на алчността и нищетата, които обвързваха тази млада човешка душа.

Смисълът на съществуванието за богатия младеж се състоеше в това, да брои всяка вечер парите си. Той беше изградил своя живот около парите си. Много хора правят същото. Те имат своите „осигурителни възглавници”, но въпреки това не могат да спят нощем и да се наслаждават на изрядната храна. Бог иска да освободи децата Си от задушаващото сребролюбие.

Не е учудващо, че четирите основни Божии изисквания за успешна молитва относно нашите нужди не са такива, каквито естественият човек би предположил. Кои са те? Първо, ти трябва да бъдеш във волята на Бог. Второ, трябва да вярваш, че Божията воля е да ти дава успех. Трето, трябва да бъдеш конкретен, когато всекидневно се молиш за нуждите си. И четвърто, трябва да бъдеш настойчив. 

Бъди във волята на Бог

За да бъдеш в Божията воля, се изискват четири неща: 1. Общение с Исус чрез молитва и четене на Словото Божие; 2. Общение с църквата Христова; 3. Усърдни и балансирани трудови навици; 4. Покорност в даването. 

О б щ е н и е   с   И с у с

За да бъдеш в Божията воля, е необходимо ежедневно общение с Исус чрез четене на Словото и молитва.

Ако, подобно на богатия младеж, имаш религия, но не и общение с Бог, ти няма да познаеш Божия мир, Божията цел и сила. Но когато общуваш с Исус, Святият Дух те снабдява с Божествена способност, ефективност и сила да извършиш Божията воля (виж Деяния 1:8).

О б щ е н и е   е д и н   с   д р у г

Слушал съм историята за една жена, която отишла при Дуайт Л. Муди в края на службата и казала: „Господин Муди, искам да пея във вашия хор.”

Муди попитал: „Кой е вашият пастор? Къде е местната ви църква?”

Жената вирнала нос и отговорила самодоволно: „Нямам местна църква, нито пастор. Аз съм член на най-голямата всемирна църква.”

Муди помислил за секунда и казал: „Идете и намерете пастора на най-голямата всемирна църква и пейте в неговия хор.”

Муди не е бил груб; той е бил реалист, защото Словото Божие заповядва: „Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се (защото те бдят за душите ви като отговорни за тях), за да изпълняват това бдение с радост, а не с въздишане, защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас” (Евреи 13:17).

Божията воля е да имаме правилно отношение към нашите братя и сестри в местната църква. Трябва да бъдем също предани и покорни на нашия пастор. Заповядано ни е да не забравяме събиранията си, но да се увещаваме един друг (Евреи 10:25). Увещаване означава „да съветваш, да подтикваш някого да следва определен бъдещ курс на действие”. Не е ли чудесно да имаме общение с вярващите, които могат да ни подкрепят морално, да ни насърчават, подтикват и стимулират за добри дела? 

Б а л а н с и р а н и   и   у с ъ р д н и   т р у д о в и   н а в и ц и

Следващата необходимост, за да бъдеш в Божията воля, е да имаш усърдни и балансирани трудови навици.

Апостол Павел даде някои напътствия по отношение на нашия труд (вижте І Солунци 4:11-12). Ние трябва да изкарваме прехраната си със собствените си ръце и да вдъхваме респект на външния свят, като се издържаме сами и нямаме нужда от нищо. Апостол Павел предупреждава да не бъдем небрежни към задълженията си, да не прекарваме живота си в леност и да не се занимаваме с чужди работи, вместо с нашите собствени, защото това няма да ни помогне (вижте ІІ Солунци 3:11-12). Всъщност той заповядва: „Ако не иска някой да работи, той нито да яде” (ІІ Солунци 3:10).

Като пастор съм забелязал, че ние, хората, сме разделени на две категории: даващи и вземащи. Зная, че има случаи, когато Бог ръководи вярващия да живее чрез вяра и тогава, ако е необходимо, Той изпраща дори гарвани, за да го хранят. Обаче далеч по-често се случва братът или сестрата, които заявяват: „Бог ми каза да живея чрез вяра”, всъщност казват: „Аз искам да живея чрез твоята вяра”.

Това е едната страна на монетата. Но другата страна също е проблем. Много пъти вярващите работят на две места, за да купуват на децата си модерни джинси. Трябва да бъдем реални! Ние пеем „Когато бъдем там хиляда години, светещи ярко като слънце”, без да мислим, че материалните неща, заради които пренебрегваме Божието царство и работим така усърдно, ще се изпарят за хиляда години.

Някои вярващи са се отдали така на работата, че са позволили грижите за този живот и измамливостта на богатството да заглушат Божието Слово и да ги направят безплодни (вижте Матей 13:22). Гордостта, страхът, тревогата и несигурността ни карат да прекаляваме с работата, но разберем ли, че Бог, нашият Баща, е нашият Източник на снабдяване, а не ние, чековете или спестяванията, тогава ще бъдем доволни да вършим това, което е по силите ни, и ще оставим на Него да извърши онова, което не е по силите ни. 

П о к о р н о с т   в   д а в а н е т о

Четвъртата необходимост, за да бъдем в Божията воля е покорство в даването.

В Малахия 3:10 Бог обещава, че ако донесем пред Него десятъците си, Той ще отвори небесните прозорци и ще излее толкова много благословения, че ние няма да можем да ги поберем. Признаването на Бог като наш източник и неегоистичното отдаване дължимото Нему, спомагат за унищожаването на корена на всяко зло – любовта към парите (вижте І Тимотей 6:10). Ако се справим с корена на злото, няма да берем плодовете на злото в живота си.

Бог обещава, че ако донесем нашите десятъци в църковната каса, Той ще излива благословения върху нас. От друга страна, в Малахия 3:8-9 Бог обещава проклятия, ако Го ограбваме в десятъците и даренията. Бог няма да благослови нещо, което е проклел. Покорността в даването е важна, ако искаме да получим Божието най-добро.

Трябва също да разберем, че има определен ред в даването и получаването. Първо ние даваме, за да има храна в Божия дом; тогава Той благославя нашия дом. Първо даваме ние; тогава се дава на нас (вижте Лука 6:38). Когато търсим първо Божието царство и Неговата правда, всички тези неща ще ни се прибавят (Матей 6:33).

Ако вместо да складираме нашите ограничени запаси, даваме първо на Бог, ние признаваме, че Той е нашият Източник на снабдяване. Запомни: не можем да претендираме за Божиите благословения, ако нарушаваме този основен принцип на преуспяването.

Необходимо е да се подчиняваме на Бог и тогава, когато Той иска от нас да даваме извънредно и неочаквано. Аз трудно се научих на това. Може би ти ще се поучиш от моите грешки.

Бях 24-годишен женен мъж, когато отидох да служа в Индия. Там се молих за едно 17-годишно момиче, което от десет години бе сляпо. Бог я изцели веднага и цялото село се обърна към Него поради това чудо.

Аз имах привилегията да служа в села, където хората никога не бяха чували да се проповядва Евангелието. Един ден, докато се разхождах сам по прашния път, Святият Дух ме попита: „Какво би отговорил, ако ти кажа, както Исус каза на богатия младеж, да продадеш всичко, което е твое? Би ли го направил и би ли дал парите на мисиите?”

Аз бързо отговорих: „Господи, ще направя всичко, което Ти ми кажеш.” (Искам да те посъветвам никога да не казваш на Бог, че ще направиш нещо, ако не мислиш така.)

Предполагах, че това е един от тези „Авраамови и Исаакови” изпити, чрез които Бог иска само да види дали си готов, след което нещата се оправят. Но вместо това, Бог заповяда: „Иди си вкъщи и го направи.”

По това време Мелва, бебето Джон Аарон и аз живеехме в един малък апартамент на втория етаж. Точно под нас живееха незаконно седем чужденци. С това подчертавам, че къщата не беше от висока класа. Ние работехме към църквата и всичко, което имахме, беше едно легло, един диван, 200 долара спестявания и една кола в не съвсем добро състояние.

Но когато Бог поиска да продам всичко, което имахме и да дам парите на мисиите, аз открих, че нямащите хора са точно толкова привързани към нещата си, колкото и тези, които имат всичко.

Когато казах на Мелва какво ми беше говорил Господ в Индия, тя не почувства никаква подбуда и каза: „Аз не вярвам, че това е Бог, Лари. Нека се молим още по този въпрос.”

Така, вместо да се подчиня на Бог, аз се записах в Библейския колеж. Но се разболях и бях така депресиран в продължение на шест месеца, че трудно се справях със задълженията си.

Една неделя сутрин бях много зле, за да отида на църква и седнах пред телевизора вкъщи да гледам евангелизацията на Джеймс Робинсън. Изведнъж Джеймс се обърна, посочи камерата и съобщи: „В момента ме слуша един човек, който иска да бъде пророк на Бог. Бог вече ти е казал какво да правиш, и ти не си Му се подчинил. Ще останеш болен и ще си стоиш вкъщи, докато не направиш това, което Господ ти е казал.”

Струваше ми се, че неговият дълъг, тънък пръст сочеше през екрана точно към мен! И знаеш ли какво направих на следващия ден? Имах товарно ремарке и на него натоварих всичко, което имахме вкъщи.

Моят тъст ме срещна на предната врата. (Спомняш ли си за него и за силното впечатление, което му бях направил?) Полагайки усилие да остане спокоен, той пъхна ръце в джобовете си и попита: „Какво правиш, синко?”

Аз отговорих: „Товаря нашата покъщнина, за да я продам и да изпратя парите в Индия.”

Неговите очи се разшириха и той възкликна: „Какво каза?”

Но аз се бях примирил с тази мисъл. Бях се уморил от това да не правя това, което Исус ми беше казал да направя. Мелва, Бог да я благослови, поплака малко, докато ми помагаше да натоварим всичко, но ние се подчинихме.

Не беше лесно. За известно време тримата спяхме на пода. Преди да поклатиш глава и да смънкаш: „Какъв фанатик”, нека ти разкажа останалата част от историята.

Две години по-късно, когато работехме още към същата църква, довършихме изплащането на една къща, струваща 49000 долара. Това стана по свръхестествен начин. Защо? Защото Бог каза: „Давайте и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена и препълнена, ще ви се дава в пазухата. Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва” (Лука 6:38). Този е най-добрият начин да се опише Божията изобилна промисъл за мен и моето семейство през годините.

И ако се чудиш какви са взаимоотношенията ми с моя тъст, искам да те уверя, че ние храним взаимна любов и уважение един към друг. Той и майката на Мелва се преместиха в Рокуол, за да бъдат по-близо до нас и внуците си и успяха да спечелят специално място в сърцата на вярващите от Църквата на канарата.

Това наистина е много просто. Изискванията, за да бъдеш в Божията воля, могат да бъдат сведени до един елемент: господството на Исус Христос в твоя живот. Ако Той е Господ там, ти ще имаш общение с Него посредством личния си молитвен живот и Словото. Ще имаш общение с Неговата църква. Ще бъдеш усърден и балансиран в твоите трудови навици и покорен в даването. Ако в живота ти са установени тези основни изисквания за стоенето в Божията воля, ти можеш да разчиташ на Бог за задоволяване на всичките ти нужди.

Това е първото изискване за молитвата по отношение на Божието снабдяване. Има още три такива. Когато дискутираме върху тях, мислено проверявай себе си и огледай слабите места, които трябва да бъдат подсилени, за да се молиш по-ефективно: „Дай ни днес ежедневния хляб.”

НАПРЕД

Цялата книга на една страница