Ако искаш Божието най-добро Дерек Принс 

Внимавай как и какво слушаш

Шестият начин, по който можем да довършим изречението е: „Ако искаш Божието най-добро, внимавай как и какво слушаш“.

Явно това е тясно свързано с предишната тема: „…слушане и покорство на Божия глас“. Ние продължаваме с темата за слушане. Аз посочих, че през цялата Библия в Стария Завет и в Новия, главното изискване за да принадлежим към Божия народ е да слушаме и се покоряваме на гласа Му. В Стария Завет Бог каза на Израел: „Слушайте гласа Ми и аз ще бъда ваш Бог и вие ще Ми бъдете люде“. В Новия Завет Исус казва: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват“. Това изискване не се е променило в коя да е диспенсация или век.

Ще продължим да разглеждаме какво още се включва в слушането на Божия глас. Исус казва две неща на различни места в евангелията. Той казва: „Внимавайте какво слушате“ и малко по-нататък: „…внимавайте как слушате“. Нека разгледаме и двете изявления и да видим какво имат да ни кажат.

Първото: „…какво слушате“ е в Марк 4:23-25, където Исус започва така: „Ако някой има уши да слуша, нека слуша“. Това го разбирам така: „Ако някой има уши да слуша Божия глас“. Посочих, че не се раждаме естествено със способността да чуваме Божия глас. Това е нещо, което трябва да ни се даде от Святия Дух. Нещо, което трябва да се развива. Исус казва: „Ако някой има уши да слуша гласа на Бога, нека слуша“. И след това продължава и казва:

Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери и ще ви се прибави. Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това, което има.

Вярвам, че тук има три принципа, които Исус разкрива. Първо, главното изискване е да имаме способността да слушаме, т. е. да слушаме Божия глас. „Ако някой има уши да слуша, нека слуша“.

Второ, като слушаме правилно, като слушаме правилните неща, ние увеличаваме нашите духовни извори. „На вас, които слушате“, казва Исус, „ще се даде още“. Мярката, която използваме, с нея ще ни се отмери. Колкото повече се отдаваме да слушаме Божия глас, толкова повече Бог ще ни дава обратно. С други думи, ние определяме мярката, с която Бог ще ни даде от Себе Си. Мярката, с която слушаме е мярката, с която Бог ще ни дава от Себе Си.

Третият принцип е, че когато слушаме неправилно, или когато не успеем да чуем, ние намаляваме духовните си извори и най-накрая ставаме духовно разорени. Исус казва: „…който има, на него ще се даде повече; но който няма, от него ще се отнеме и малкото, което има „. В живота си съм се срещал с християни, които изглеждат напълно разорени, като в миналото те са изобилствали от благословения от Господа. Кое ги е разорило? Те са загубили способността да слушат, спрели са да развиват тази способност и са започнали да слушат погрешните неща. Те са изключили Бога и са се отворили за зли, негативни източници, които са ги разорили духовно.

Второ, Исус казва още: „Внимавайте как слушате“ в Лука 8:18:

Затова внимавайте как слушате; защото които има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.

И отново същото сериозно предупреждение. Начинът, по който се насочваме да слушаме Бога ще определи начина, по който Бог ще ни даде от Себе Си. Но ако изключим Бога чрез неправилно слушане, тогава ще бъдем разорени. Това е същият принцип на нарастване или намаляване според това, което слушаме и начина, по който слушаме.

Искам да спомена и още една дума във връзка с начина, по който слушаме. Трябва да се научим кога да слушаме, какво да приемаме и какво да отхвърляме. В Книгата Йов има едно много уместно изявление. Йов 2:11. „Ухото не изпитва ли думите, както небцето вкусва ястието си?“

Ухото изпълнява спрямо думите същата функция, която устата спрямо това, което ядем. Всички знаем, че ако сложим нещо в устата си и то е горчиво или неприятно, не го ядем, а го изплюваме. Това, което се има предвид с изявлението в Йов е, че ухото трябва да прави същото с това, което слушаме. Ако чуем нещо, което е горчиво, негативно или разрушително за вярата ни, тогава трябва да не го допускаме, а да го отхвърлим. Както езикът вкусва храната, ухото изпитва думите. Често съм казвал на хората: „Когато слушате един проповедник, или в каквото и положение да се намирате, правете както когато ядете риба. Яжте рибата и изплюйте костите. Ако погълнете костите, ще съжалявате за това“. Това е моето просто тълкувание на това, което Исус има предвид като казва: „Внимавайте как слушате“. Правилните неща пускайте, а неправилните не. Ако допуснете в себе си неправилните неща, ще съжалявате.

Искам да продължа с друг принцип, който е свързан със слушането. Той е изявен в Римляни 10:17: „И тъй вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“.

Това е една невероятно важна истина: „…вярата идва…“ Не трябва да стоите без вяра. Спомням си времето, когато бях без вяра. Бях болен в болница една цяла година и докторите не можеха да ме излекуват; бях безнадежден. Но един ден Святият Дух оживи това слово в мен: „…вярата идва…“ Ако нямаш вяра, можеш да я получиш. Как се получава? Със слушане. Слушане на какво? Божието Слово. Аз започнах да слушам Божието Слово и чрез него дойде вяра и накрая ме пуснаха от болницата. Бях изцелен, не чрез медицински средства, а чрез свръхестествената сила на Бога, тъй като получих вяра чрез слушане на Божието Слово.

Важното, което искам да подчертая е следното: Чрез слушане идва не само вярата, но и неверието идва чрез слушане. Павел казва това във II Тимотей 2:16-18, където съветва Тимотей как да води успешен християнски живот.

А отдалечавай се от скверните празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в нечестие и учението на такива ще разяжда като живеница (като гангрена или като рак, думата означава и двете); от които са Именей и Филет, които се отстраниха от истината, (Това са били хора, които разпространявали безбожно фалшиво учение.) като казват, че възкресението е вече станало, та събарят вярата на някои.

Павел казва: „Ако искаш да опазиш вярата си, не слушай такива безбожни приказки. Не слушай такова лъжеучение. Защото ако продължаваш да го слушаш, то ще влезе в сърцето и ума ти и ще изяде вярата ти, точно както ракът изяжда здравата тъкан“. Развивайте и практикувайте правилно слушане: какво слушате и как слушате. Вярата идва от слушане на Божието Слово.

Като логично последствие, избирайте приятелите и съдружниците си внимателно, тъй като те ще бъдат хората, които ще слушате най-много. Ще предпочитате да слушате хора, които имат да кажат нещо добро, а не нещо, което разрушава вярата ви. Във II Коринтяни 6:14 Павел казва:

Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

И в Ефесяни 5:11-12:

И не участвувайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте; защото това, което скришом вършат непокорните, срамотно е и да се говори.

Не общувайте с хора, чиито реч и поведение са зли. Това ще ви отрови духовно. От положителната страна, Павел казва на Тимотей във II Тимотей 2:22:

Но отбягвай младежките страсти; и заедно с тия, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира.

С други думи, ако искате да постигнете добри неща, ще трябва да ги търсите в правилната среда; с тези, които призовават Господа от чисто сърце.

Ако искаш Божието най-добро, внимавай как и какво слушаш.